Българите предпочитат да притежават жилище вместо да наемат
Българите избират да имат жилище вместо да наемат
В България притежаването на личен дом е не просто икономическо решение, а надълбоко вкоренена културна полезност. Според последните данни на Евростат, 85% от българите живеят в семейства, които имат своето жилище. Този висок % подрежда страната ни измежду водачите в Европа по дял на притежатели,
като само Румъния изпреварва България с внушителните 95%.
Източникът на информацията е Евростат, където посочените данни демонстрират обилни разлики сред Източна и Западна Европа в жилищната политика.
Разликата в моделите на жилищна политика сред двете елементи на континента е голяма.
В страни като Германия и Швейцария собствеността върху жилища е доста по-ниска. В Германия през 2024 година едвам 47% от популацията са притежатели, а останалите 53% живеят чартърен. Същият % притежатели (47%) се следи и в Швейцария, което я прави страната с минимум притежатели в Европа.
„ В Швейцария мнозинството от хората избират да наемат жилище, а не да купуват„, означават локални анализатори.
За това събитие има голям брой аргументи: високите цени на имотите, строгите условия за ипотечни заеми и постоянният, добре контролиран пазар на наеми. В тези страни наемането не се приема като краткотрайно решение, а като естествена и
постоянно желана житейска тактика, изключително измежду младите и професионално мобилните хора.
Високият % притежатели в Източна Европа, включително България, има своите исторически корени. Факторите включват всеобщото заместничество на имоти и приватизационните процеси след краха на социалистическата система. В Западна Европа, въпреки това, наемането е одобрена част от модерния метод на живот,
а страните интензивно подтикват подвижността и гъвкавостта на работната мощ.
„ В България почти всеки втори дом е завещан, а доста фамилии избират да влагат в собственост като гаранция за сигурност„, изясняват специалисти от сектора.
Румъния е преди всичко с 95-96% притежатели, следвана от Словакия с 93% и България с 85%.
На другия полюс са Германия и Швейцария с по 47% всяка. В средата на класацията са страни като Англия (64.5%), Франция (около 65%) и скандинавските страни Дания и Швеция (около 64%).
Интересен е казусът с Норвегия, където делът на притежателите доближава 77%,
само че в огромните градове и измежду младото потомство наемането е доста по-предпочитано. Въпреки високия % на притежатели, в България и Румъния често се следят проблеми с пренаселеността и недоброто качество на жилищата. Междувременно в западноевропейските страни, въпреки наемането да е по-разпространено,
стандартът на жилищата и законовата отбрана на наемателите са на доста по-високо равнище.
„ В България домът е повече от покрив над главата – той е фамилна полезност, завещание и знак на стабилност„, акцентират специалистите.
Жилищната собственост продължава да бъде знак на сигурност и обществен статус в България
и Източна Европа. В същото време, в стопански по-развитите западноевропейски страни наемането се утвърждава като желан модел на живот. Този контрастност отразява освен стопански, само че и дълбоки културни разлики, които не престават да образуват образа на жилищния пазар на Стария континент.
В България притежаването на личен дом е не просто икономическо решение, а надълбоко вкоренена културна полезност. Според последните данни на Евростат, 85% от българите живеят в семейства, които имат своето жилище. Този висок % подрежда страната ни измежду водачите в Европа по дял на притежатели,
като само Румъния изпреварва България с внушителните 95%.
Източникът на информацията е Евростат, където посочените данни демонстрират обилни разлики сред Източна и Западна Европа в жилищната политика.
Разликата в моделите на жилищна политика сред двете елементи на континента е голяма.
В страни като Германия и Швейцария собствеността върху жилища е доста по-ниска. В Германия през 2024 година едвам 47% от популацията са притежатели, а останалите 53% живеят чартърен. Същият % притежатели (47%) се следи и в Швейцария, което я прави страната с минимум притежатели в Европа.
„ В Швейцария мнозинството от хората избират да наемат жилище, а не да купуват„, означават локални анализатори.
За това събитие има голям брой аргументи: високите цени на имотите, строгите условия за ипотечни заеми и постоянният, добре контролиран пазар на наеми. В тези страни наемането не се приема като краткотрайно решение, а като естествена и
постоянно желана житейска тактика, изключително измежду младите и професионално мобилните хора.
Високият % притежатели в Източна Европа, включително България, има своите исторически корени. Факторите включват всеобщото заместничество на имоти и приватизационните процеси след краха на социалистическата система. В Западна Европа, въпреки това, наемането е одобрена част от модерния метод на живот,
а страните интензивно подтикват подвижността и гъвкавостта на работната мощ.
„ В България почти всеки втори дом е завещан, а доста фамилии избират да влагат в собственост като гаранция за сигурност„, изясняват специалисти от сектора.
Румъния е преди всичко с 95-96% притежатели, следвана от Словакия с 93% и България с 85%.
На другия полюс са Германия и Швейцария с по 47% всяка. В средата на класацията са страни като Англия (64.5%), Франция (около 65%) и скандинавските страни Дания и Швеция (около 64%).
Интересен е казусът с Норвегия, където делът на притежателите доближава 77%,
само че в огромните градове и измежду младото потомство наемането е доста по-предпочитано. Въпреки високия % на притежатели, в България и Румъния често се следят проблеми с пренаселеността и недоброто качество на жилищата. Междувременно в западноевропейските страни, въпреки наемането да е по-разпространено,
стандартът на жилищата и законовата отбрана на наемателите са на доста по-високо равнище.
„ В България домът е повече от покрив над главата – той е фамилна полезност, завещание и знак на стабилност„, акцентират специалистите.
Жилищната собственост продължава да бъде знак на сигурност и обществен статус в България
и Източна Европа. В същото време, в стопански по-развитите западноевропейски страни наемането се утвърждава като желан модел на живот. Този контрастност отразява освен стопански, само че и дълбоки културни разлики, които не престават да образуват образа на жилищния пазар на Стария континент.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ